Nehemiah 9

1 ^a Н а двайсет и четвъртия ден от тоя месец се събраха всички синове Израилеви, постейки, във вретища и с пепел на главите си.

2 И отдели се Израилевото семе от всички другородци, и станаха, та изповядаха греховете си и престъпленията на бащите си.

3 ^b И стояха по местата си, и четвърт ден четоха от книгата на закона на Господа, своя Бог, и друга четвърт се изповядваха и се кланяха на Господа, своя Бог.

4 ^c И застанаха на възвишеното левитско място: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вуний, Шеревия, Вания, Хенани и високо викаха към Господа, своя Бог.

5 И казаха левитите – Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Ходия, Шевания, Петахия: станете, славете Господа, вашия Бог, от века и до века. Да славословят преславното Твое име, което е по-високо от всяко славословие и хвала!

6 ^d (И каза Ездра:) Ти, Господи, си един, Ти създаде небето, небесата на небесата и всичкото им воинство, земята и всичко, що е по нея, морята и всичко, що е в тях, и Ти оживяваш всичко това, и небесните воинства Ти се кланят.

7 ^e Ти Сам, Господи Боже, избра Аврама, изведе го из Ур Халдейски и му даде име Авраам,

8 ^f и намери сърцето му вярно пред Тебе, и сключи с него завет, за да дадеш (нему и) на семето му земята на хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, иевусейци и гергесейци. И Ти изпълни думата Си, защото си справедлив.

9 ^g Ти видя неволята на бащите ни в Египет и чу техния поплак при Червено море,

10 и показа личби и чудеса над фараона и над всичките му служители и над целия народ от земята, му, понеже Ти знаеше, че те постъпяха горделиво с тях, и Ти Си създаде име доднес.

11 ^h Ти разсече пред тях морето, и те минаха посред морето по сухо, а ония, които ги гонеха, Ти хвърли в дълбините като камък в силни води.

12 ⁱ В облачен стълб Ти ги води денем и в огнен стълб – нощем, за да им осветляваш пътя, по който да ходят.

13 ^j И слезе Ти на Синай планина и говори с тях от небето, даде им праведен съд, истински закони, устави и добри заповеди.

14 ^k И показа им Твоята света събота и чрез Твоя раб Моисея даде им заповеди, наредби и закон.

15 ^l И когато гладуваха, Ти им дава хляб от небето, и когато жадуваха, извади им вода от камък, и каза им да идат и завладеят земята, която Ти, като дигна ръка, се закле да им дадеш.

16 ^m Но те, нашите бащи, упорствуваха, показаха се вироглави и не слушаха Твоите заповеди;

17 ⁿ не искаха да се покоряват и не си спомниха Твоите чудни дела, които бе правил с тях, станаха вироглави и със своето упорство поставиха над себе си вожд, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог, Който обича да прощава, благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и Ти ги не остави.

18 ^o И макар да бяха си излели телец и бяха казали: ето твоя бог, който те изведе из Египет, – и макар да правеха големи оскърбления,

19 ^p Ти, поради голямото Си милосърдие, ги не остави в пустинята; облачният стълб не се отделяше от тях денем, за да ги води по пътя, и огненият стълб – нощем, за да им свети по пътя, по който да ходят.

20 ^q Ти им даде Твоя благ Дух, за да ги поучава, и не отнимаше маната Си от устата им, па и вода им даваше за утоление на жаждата им.

21 ^r Четирийсет години ги храни в пустинята; в нищо не търпяха оскъдност, дрехите им не овехтяваха, нозете им не отичаха.

22 ^s И Ти им даде царства и народи и им ги раздели, и те завладяха земята на Сихона и земята на есевонския цар, и земята на Ога, цар васански.

23 ^t И умножи синовете им като небесните звезди и ги въведе в земята, за която бе говорил на отците им, че ще дойдат да я владеят.

24 ^u И синовете им влязоха и завладяха земята. И Ти им подчини жителите на страната – хананейци, и предаде ги в техни ръце с царете им и народите на страната, за да постъпват с тях по волята си.

25 ^v И те завзеха укрепените градове и плодородната земя, и завладяха къщи, пълни с всякакво имане, водоеми, издялани от камък, лозя и маслинени градини и много плодни дървета за храна. Те ядоха, насищаха се, тлъстееха и се наслаждаваха по Твоята голяма благост;

26 ^w и те станаха упорити и се дигнаха против Тебе, презряха Твоя закон, убиваха Твоите пророци, които ги увещаваха да се обърнат към Тебе, и правеха големи оскърбления.

27 ^x И Ти ги предаде в ръцете на враговете им, които ги угнетяваха. Но колчем, в усилно за тях време, викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, даваше им спасители, които ги спасяваха от ръцете на враговете им.

28 ^y А кога се успокояваха, пак захващаха да правят зло пред Твоето лице, и Ти ги предаваше в ръцете на враговете им, и те ги владееха. Но кога пак викнеха към Тебе, Ти ги послушваше от небесата и, по голямото Си милосърдие, много пъти ги избавяше.

29 ^z Ти им напомняше да се объркат към Твоя закон, но те упорствуваха и не слушаха Твоите заповеди, отклоняваха се от Твоите устави, чрез които би живял човек, ако ги изпълняваше, втвърдиха гръбнак, показаха се вироглави и не слушаха.

30 ^aa Чакайки да се обърнат, Ти отлага много години и им напомняше с Твоя Дух чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава ги предаде в ръцете на другоземни народи.

31 Но, по голямото Си милосърдие, Ти ги не изтреби докрай и ги не оставяше, понеже Ти си Бог благ и милостив.

32 ^ab И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост! Да не бъде малко пред лицето Ти всичкото страдание, що е постигнало нас, царете ни, князете ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и целия Твой народ от дните на асирийските царе до днес.

33 ^ac Във всичко, що ни постигна, Ти си праведен, защото Ти върши по правда, а ние сме виновни.

34 ^ad Царете ни, князете ни, свещениците ни и бащите ни не изпълняваха Твоя закон и не даваха внимание на Твоите заповеди и Твоите напомняния, с които ги подсещаше.

35 ^ae И в своето царство, при Твоето голямо благо, що им даваше, и в широката и плодородна земя, която им отдели, те Ти не служеха и се не отвръщаха от лошите си работи.

36 И ето, сега сме роби; в тая земя, която Ти даде на отците ни, за да се хранят от плодовете ѝ и от благата ѝ, ето, ние робуваме.

37 И своите плодове тя изобилно принася за царете, на които ни подчини заради греховете ни. И те по свой произвол владеят над телата ни, и над добитъка ни, и ние сме в голямо утеснение.

38 Поради всичко това даваме твърдо задължение и подписваме, и на подписа е печатът на князете ни, левитите ни и свещениците ни.